Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд се произнесоха по следните въпроси:

1) Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя ?

2) Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът ?

3) Какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД ?

 

1) По отношение на първият въпрос върховните съдии постановяват, че не е задължително в пълномощното за сделка с имот да се посочват нито конкретният имот, нито цената, нито купувачът. Достатъчно е в него общо да е изразена воля за овластяване на пълномощника да се разпореди с имущество.

Съдиите разсъждават, че отношенията между упълномощителя и пълномощника са такива на доверие и именно от степента му зависи обемът на представителната власт. Упълномощителят може, но не е длъжен, да ограничава тази власт, както намери за добре – като посочи конкретен имот, цена или лице, което да го придобие.

2) На вторият въпрос тълкувателното решение отговаря, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

С тълкувателното решение двете колегии отхвърлят тезата, че сключеният договор без представителна власт е нищожен поради липса на съгласие. Като посочват, че всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД, е абсолютна – не само изначална, а и води до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици и не може да бъде санирана. За договора, сключен чрез мним представител обаче чл. 42, ал. 2 ЗЗД изрично установява възможността той да бъде потвърден.

3) По последният въпрос решението е следното: Договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници.

Недействителността има защитна функция само по отношение на увреденото представлявано лице, чийто представител е злоупотребил с доверието му, а насрещната страна по договора най-често се е облагодетелствала от това за негова сметка. Уточнява се, че представляваният може да се позове на недействителността по чл. 40 ЗЗД както извънсъдебно, така и пред съда. Последното може да направи с установителен иск по чл. 40 ЗЗД. Както и чрез възражение срещу предявен против него облигационен или вещен иск по повод изпълнението или други последици, произтичащи от увреждащия го договор, сключен от негово име.